1 МАЙ - НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ПРАЗНИК, "ЗАПАЗЕНА МАРКА" ЗА ПОЧИВЕН ДЕН
НЕ Е "СОЦ", ЧЕСТВАЛИ СА ГО И В ТРЕТИЯ РАЙХ
Това, което всеки може да каже за 1 май, е че той е Международният празник на труда. Днес в страните от Източна Европа на хората им е трудно да определят кои точно са трудовите хора, защото в съзнанието им техният брой сякаш "намаля", правопропорционално на съсипаната индустрия и унищоженото селско стопанство. Някак иронично звучат днес стиховете на Смирненски:
"Да спрат фабричните комини/и всеки черен труд да спре/и туй намръщено море/от морни роби и робини/да озари и приласкай/усмивката на първи май!"
Защо ли? - Защото фабричните комини "спряха" - в прекия и в преносния смисъл на думата. Денят 1 май за новото ни време, е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден, е свързано с международното социалистическо движение през 19-и век и работническите протести за социални права. Но ако надникнем в историята на 1 май, ще видим, че датата буквално е превърната в "ден за обща употреба", само и само, за да бъде... почивен ден.
1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Като празник на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през... септември. Но това няма нищо общо с контекста на думите на Гео Милев "Септември ще бъде май", който има смисъл само за нас и е с, така да се каже, "местно" историческо значение.
Ако мислите, че Първи май е соц измислица, дълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като "Импepcĸи тpyдoв дeн".
Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници, обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.
У нас 1 май е отбелязан като Ден на работническата солидарност за пръв път от Топографското дружество през 1890 г., а става официален празник за България далеч преди Девети септември 1944-а - през 1939 г. От 1945 г. година социалистическа България го чества тържествено с големи манифестации. От Десети ноември 1989-а насам не се лишаваме от празника, т.е. от почивния ден, но Денят се отбелязва все по-вяло.
Вероятно ще дойде ден, когато 1 май ще бъде отписан като "празник на труда" и отбелязван единствено като имен ден на хората с имена Мая, Тамара и производните на Ермина, т.е. като Ирминден. На 1 май християнската църква чества юдейския пророк св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател, който предсказал завладяването на Йерусалим от Навуходоносор. Именият ден не е особено популярен у нас в съвремието ни, но в миналото нашите предци са го чествали като традиционен ден за "предпазване от змии" и "ухапване от змия".
Контекстът, погледнат в определен ракурс, ще накара някои да се подсетят и усмихнат, дали пък това няма общо със "змиите", в лицето на "чорбаджиите изедници" и "капиталистите кръвопийци"? Май отиваме твърде далеч в предположенията.
А истината е, че Денят 1 май все повече губи значението си като празник на международната работническа солидарност, и все повече се превръща в един обикновен почивен ден от календара на месец май.