КТ „Подкрепа“: Обедняването продължава
В навечерието на 1 май – Деня на труда, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ алармира, че обедняването продължава.
Бедността у нас вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата, като основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване риска от социално изключване и риск за здравето на нацията.
Предприетите действия за увеличаване на МРЗ, пенсиите и социалното подпомагане, донякъде смекчават мизерното съществуване, но не успяват да постигнат целта си, а именно- борбата с бедността, защото синдикатите са сами в тази борба. Правителството откликва формално, а работодателите по всякакъв начин търсят причини да не увеличава заплащането на труда.
Не трябва да забравяме, че борбата с бедността се води и на втори фронт – частния сектор. КТ „Подкрепа“ не спира да работи за повишаване на работните заплати, да търси начини да разширява колективното трудово договаряне и така да гарантира адекватен доход на работещите.
Въпреки трудностите, ние ще продължим целенасочено и постоянно да градим едно по-добро бъдеще за всички работещи.
Напомняме, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 – са под жизнения минимум.
Не трябва да забравяме, че сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи.
Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация за голяма част от хората са децата. Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност.
Изнесените статистически данни от НСИ за 2023 г. еднозначно показват, че няма обръщане на тенденцията за обедняване:
-
линията на бедност от 526 лв, определена от държавата за 2024 г. е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум;
-
стандартът на живот продължава да пада за 1/3 домакинства, като те разчитат на социални помощи;
-
2/3 от домакинствата са под жизнения минимум;
-
расте броят на работещите бедни;
-
почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца, са под линията на бедност (48%).
-
Всяко трето дете живее в материални лишения, а близо половината от децата са в риск от бедност.
Бедността засяга все повече хора у нас, като достига 45,3% от населението през 2023 г., ако не се броят социалните трансфери, за сравнение през 2019 г. този процент е бил 42,2.
Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно, в сравнение с предходните години. Най-съществени са нарастващите разходи за комуналните услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.
КТ „Подкрепа“ ще продължава да се бори за адекватни МРЗ и за достойно заплащане на труда във всички сфери от икономиката и държавната администрация. Ще търси най-оптималния вариант за определяне на майчинството, добавките за деца, грижата за хората с увреждания, пенсиите и социалните помощи. Ще защитава работниците и служителите при изпълнение на служебните им задължения срещу неправомерни действия на работодателите.
Извадки от материала на НСИ:
1. Основни индикатори за бедност
|
2019
|
2020
|
2021
|
2022
|
2023
|
Линия на бедност – средномесечен размер – лв.
|
413.04
|
451.00
|
504.33
|
525.92
|
637.92
|
Лица под линията на бедност – хил.
|
1586
|
1660
|
1532
|
1572
|
1326
|
Относителен дял на бедните – % от населението
|
22.6
|
23.8
|
22.1
|
22.9
|
20.6
|
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери – % от населението
|
42.2
|
41.7
|
44.3
|
44.2
|
45.3
|
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери, с включени пенсии – % от населението
|
29.6
|
29.9
|
31.5
|
30.3
|
28.5
|
Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението (S80/20)
|
8.1
|
8.0
|
7.4
|
7.3
|
6.6
|
Коефициент на Джини1
|
40.8
|
40.0
|
39.7
|
38.4
|
37.2
|
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда (фиг. 1). За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
Фиг. 1. Относителен дял на бедните на възраст 18 и повече години по икономическа активност
През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта – до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време (табл. 2). Същевременно, рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2.0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Фиг. 3. Риск от бедност по типове домакинства
През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30.9%, а за 1.6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 19.7% (фиг. 10). През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
