Дни преди професионалния празник на енергетиците, който се провежда последната неделя на месец юни, българската енергетика отново попадна под прицела на Европейската комисия. За пореден път страната ни беше призована да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да ускори своя преход към чиста енергия.
На фона на призивите от Брюксел, секторът у нас изглежда все още е на кръстопът – между традиционните източници и модернизирането към по-зелена и устойчива енергийна система. Страната има значителен потенциал за развитие, но за него се изискват последователни политики, инвестиции и не на последно място – стабилна политическа обстановка, която да дава добра основа за предстоящите промени.
Краят на въглищата
2038 г. е обявената крайна дата за извеждане на въглищните централи, но това дълго сбогуване на България с тях до голяма степен се дължи на политически решения, базирани на популизъм. Ако всичко зависеше от пазара, те нямаше да намерят място в енергийния микс заради високата цена, на която произвеждат. С решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г. депутатите задължиха Министерския съвет да предприема всички необходими мерки, за да гарантира работата на държавната въглищна топлоелектрическа централа. И всяко правителство го следва, оставяйки ТЕЦ-а част от микса за потребителите. Само преди няколко дни енергийният министър издаде заповед, с която 2.628 млн. MWh от ТЕЦ "Марица Изток 2" влязоха в микса за следващата година, поставяйки за поредна година комплекса на "изкуствено дишане".
Всъщност зависимостта от изкопаеми горива намалява, но това не е резултат на конкретни държавни решения или политики, а е по-скоро в резултат на пазарна динамика, коментира пред Economic.bg Мария Трифонова, преподавател в стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Тя обяснява, че в Плана за възстановяване и устойчивост има климатична цел, която е обвързана с намаляване на емисиите в сектор енергетика, което означава намаляване на дела на изкопаемите горива в енергийния микс.
С решението, което тогава парламентът взе, се блокира всъщност изпълнението на реформата. Ние забелязваме, че целта се изпълнява, но формално, а не е в резултат на политика, както е заложено в самия План“.
Според нея това е и една от причините България да няма отчетен напредък по Плана за възстановяване и да не може да се възползва от следващия транш, който беше предвиден.
На фона на нестабилната политическа обстановка последните години страната ни все още няма ясен план кога и как ще се откаже от въглищата, с какво ще ги замени и накъде ще насочи работещите в сектора. Мерките по Фонда за справедлив преход, които в момента стартират, са само началото на този дълъг и сложен процес. Те имат за цел да го подпомогнат, но за да се случи той наистина справедливо, са нужни конкретни решения, които до момента не са взети.
Нова базова мощност
За заместваща базова мощност България се е насочила към нови два ядрени блока по американска технология на "Уестингхаус", които да заработят на мястото на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй". Амбициите са първият нов блок да е готов до 2035 г., но редица експерти смятат, че срокът е прекалено амбициозен. Секторът обаче е раздвоен за нуждата от нова ядрена мощност – за едни това са големи, скъпи и бавни енергийни проекти, а за други – жизненоважни за българската енергетика.
Много са предизвикателствата, тъй като натискът на производството на електроенергия от възобновяеми източници е огромен, а в същото време онези мощности, които участват в балансирането и регулирането на електроенергийната система, постепенно се извеждат. Пред нас, енергийните експерти предизвикателствата са много, тъй като ние трябва максимално бързо да намерим техническо решение, с което да осъществим заместване на тези конвенционални мощности", коментира за Economic.bg проф. Валентин Колев, е енергиен експерт и председател на Българската браншова камара на енергетиците.
По думите му наличието на базови мощности определя сигурността на една електроенергийна система, както и възможностите за присъединяване на нови ВЕИ. Той е категоричен, че имаме нужда от четири нови ядрени блока.
Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев също подкрепя проекта за минимум два нови ядрени реактора у нас. Той допълва, че базовите мощности от новите атомни централи ще бъдат мощности, които ще ни гарантират динамичната устойчивост на системата и ще разчитаме на тях, защото са нискоемисионни и могат да бъдат конкурентоспособни.
Според Трифонова обаче в България имаме прекалено голям фокус върху нуждата от нови базови мощности, без да сме взели под внимание всички потенциали, които имаме за огъвкавяване на мрежата, които се крият в дигитализация, интеграция, по-добра свързаност със съседните държави, управление на търсенето, планове за включване на децентрализирани консуматори, като електромобили, които можем да използваме.
Тези потенциали остават все още недостатъчно добре адресирани и, разбира се, енергийната ефективност, защото преди да планираме каквито и да е базови мощности трябва да помислим първо къде да може да спестим", казва тя.
Мрежата е все по-важна
През последните няколко години ЕСО прави сериозен план и инвестиции за развитието на мрежата във връзка с развитието на ВЕИ мощностите. И макар често тя да се задъхва от ВЕИ-тата, директорът на ЕСО е категоричен, че нашата мрежа е в много добро състояние от гледна точка на развитие и присъединяване на ВЕИ мощности.
Последните 2 – 3 години присъединихме над 2000 MW, тази година още 1000 MW нови ВЕИ мощности, подписали сме договори за присъединяване на 4500 MW в мрежа средно напрежение и още 8000 MW във високо напрежение. Оттук нататък инвеститорите трябва да направят стъпките да си изпълнят инвестиционните намерения", допълва той.
Цачев обясни, че ЕСО предвижда дейности, които да повишат още повече междусистемната свързаност, да изчистят тесните места в мрежата и да създадат допълнително по-висок капацитет не само за присъединяване на ВЕИ мощности, а капацитет за присъединяване на нови потребители.
Той разказа, че предстоят проекти, насочени към автоматизация на мрежата, и ЕСО работи с електроразпределителните дружества по идея за автоматизиране на меренето и събирането на данни от електромерите в един информационен хъб. Тя ще може да бъде предоставяна на координатори, търговци, агрегатори и ще дава възможност в реално време потребителят да наблюдава каква е неговата консумация и цената в съответния сетълмент период. Така всеки ще може сам да си направи сметката дали да потребява в момента или да изчака да си пусне пералнята и сушилнята след 30 мин.
Ще се постараем с този проект да насърчим активните потребители в страната, с което се надяваме, че ще балансираме още по-добре мрежата“.
Цачев е категоричен, че потребителите трябва да станат активни, да бъдат част от пазара, да бъдат запознати с това, какво се случва на пазара и така те наистина ще започнат да помагат за балансирането на системата.
Не е само слънцето
Когато говорим за възобновяеми енергийни източници, в България най-често се сещаме за енергията от слънцето и соларните централи. Това обаче съвсем не е единствената зелена енергия, въпреки че в българския енергиен микс е преобладаваща.
В своите препоръки към България ЕК в този доклад за първи път подчертава, че не просто трябва да инвестираме във ВЕИ, а да засилим инвестициите във ветроенергийни източници.
Трифонова проследява данните за новите вятърни мощности у нас, които показват, че последната турбина, влязла в експлоатация в България, е била 2013 – 2014 г.
Вече над 10 години ние нямаме нито един нов проект, който да е доведен до край и да е въведен в експлоатация".