Декларация на КТ „Подкрепа“ относно: Отхвърляне на предложените промени в Кодекса на труда за отмяна на механизма за определяне на минималната работна заплата
КТ „Подкрепа“ настоява при окончателното приемане на проекта на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2026 г. от Народното събрание народните представители категорично да отхвърлят предложенията за промени с §44 в Кодекса на труда, с които се създава правен вакуум и де юре се премахва механизмът за определяне на минималната работна заплата за страната за 2027 г., без да има приет нов такъв.
КТ „Подкрепа“ предлага §44, с които се правят изменения в Кодекса на труда, да се отхвърли.
Предложеният текст в §44 от проектозакона, внесен от Министерския съвет в Народното събрание, не е бил част от проекта, предоставен на страните и консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведен на 29.06.2026 г., което представлява закононарушение, изразяващо се в директно неспазване на чл.3 от Кодекса на труда.
КТ „Подкрепа“ е длъжна да припомни на властта, че България е задължена да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати, съгласно която минималната заплата следва да се определя с механизъм, гарантиращ адекватно заплащане на труда. Отмяната на действащия механизъм без приемането на нов създава правна несигурност и поставя под съмнение изпълнението на задълженията на Република България по Директива (ЕС) 2022/2041.
С предложението на §44 за промяна на Кодекса на труда се отнемат правата на работниците и служителите за постигане на адекватна работна заплата. Предложението не е обсъждано формално и обществено, липсва анализ и оценка на ефектите и създава огромно напрежение сред членовете на КТ “Подкрепа“ и работещите.
КТ “Подкрепа“ е категорично против с временния закон за бюджета да се извършват промени, засягащи дългосрочно правата на работещите и най-вече на хората на минимална заплата, в условията на икономическа несигурност и значителна инфлация.
Предлагането на текст, който замразява механизма за определяне на минимална работна заплата за 2027 г., носи полза единствено на недобросъвестните работодатели, ощетява пряко работника и нанася щети на бюджета.
КТ „Подкрепа“ настоява и призовава народните представители да проявят здрав разум, като не наказват работниците и служителите за грешките в управлението, а им гарантират адекватна работна заплата и достоен живот.
КТ „Подкрепа“ с голяма тревога констатира, че държавата се превръща в мащеха за хората на социални помощи и тези с ниски и средни доходи – пенсионерите, работещите, хората с увреждания, майките и децата, в разрез с предизборните обещания за справедливост и борба с мафията и олигархията, като замразява размера на всички плащания на нивото от предходната година.
Конкретно, отмяната на чл.244, ал.2, без да е одобрен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, води до:
-
Увеличаване на работещите бедни, които в България са близо 12% от работещите (около 360 000 души);
-
Рязък спад на жизнения стандарт на домакинствата – 1/3 от които са в риск от бедност и социално изключване;
-
Влошаване на пазара на труда;
-
Обслужване на олигархични кръгове в разрез с предизборните послания на управляващите;
-
Обслужване на тесни интереси на работодатели, внасящи работници от чужбина и изкривяващи реалната пазарна цена на труда;
-
Обезсърчаване на младите хора, принуждавайки ги да продават труда си за стотинки;
-
Увеличаване на недостига на работна сила;
-
Суспендиране на задължението България да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати;
-
„Охраняване“ на сивата икономика, която така или иначе не плаща всички дължими данъци и осигуровки; намаляване на стимулите за легална заетост; засилване на недекларирания труд;
-
Бюджетни ефекти при замразяване на МРЗ:
-
Намаляване на ръста на осигурителните приходи;
-
Намаляване на ръста на приходите от ДДФЛ;
-
Увеличаване на необходимостта от социални плащания;
-
Намаляване на вътрешното потребление.
Съгласно действащото законодателство минималната работна заплата се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца и това е една от големите придобивки на работещите за защита на правото на достоен труд.
КТ „Подкрепа“ е категорично против предложените промени с §44 за суспендиране на чл.244, ал. 2 от Кодекса на труда, за определяне на минималната работна заплата за 2027 г.:
Първо – подобни съществени промени в Кодекса на труда изискват поне формално спазване на процедурите на тристранния диалог, които Правителството наруши, създавайки нов параграф 44 в проекта на Закон за Държавния Бюджет за 2026 г., след като вече са проведени консултациите в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Второ – предвид значимостта на темата, засягаща близо 600 000 работещи, трябваше да се извърши оценка на ефекта върху работещите, бедността и ефектите върху бюджета и предприятията. Начинът на включване на подобни изменения, дори без обществено обсъждане, с нарушена законова процедура, е израз на откровено неглижиране на тристранния диалог и е в дълбок разрез с интересите на хората, които с труда си създават благата.
Трето – сблъсъкът между работодатели и синдикати по ключови критерии за определяне на минималната работна заплата не дава право на Правителството да отменя действащи текстове, без да предлага решение!
Четвърто – предложението наказва хората с най-ниско възнаграждение, както и млади хора, започващи работа.
Пето – уреждането на обществените отношения не трябва да е в проекта на закона за бюджета. Настояваме да се спре практиката с Преходни и заключителни разпоредби да се уреждат трайни обществени отношения в други закони, особено с временен закон, съгласно практиката на Конституционния съд.
Днес Народното събрание в Комисията по бюджет и финанси гласува за замразяване на минималната работна заплата за 2027 г. на нивото на 2026 г., въпреки натрупаната инфлация.
КТ „Подкрепа“ настоява Народното събрание да отхвърли §44 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, да запази действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата до приемането на нов механизъм след тристранен диалог, обществено обсъждане и оценка на въздействието.
