Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“: От няколко дни сме на внос на ток в рамките на цялото денонощие
Направиха на едро тази т.нар. „либерализация“, тази огромна идиотия токът да се търгува по някакви странни начини. От тази работа едни хора правят едни добри пари, така че не бива да се изненадваме от това. Ако погледнем на нещата от една друга гледна точка, нормално е да се предположи, че производителите на електроенергия ще имат повишени разходи заради инфлация, заради поскъпване на какво ли не. Разбира се и другите оператори по пътя, тези, които пренасят електричество, тези, които го разпределят. Дали това обаче е този размер, който трябва да стигне това увеличение, аз не знам.
Битовите потребители ще бъдат компенсиране рано или късно, защото тук има още един проблем – трябва да имаме много ниска инфлация, за да получаваме позитивни доклади. Така че те ще ги компенсират, те не могат да избягат от това, защото законът ги задължава. Друг е въпросът до кого стигат тези помощи и как стигат, в какъв вид. Защото това е огромен въпрос, който много отдавна стои на дневен ред и който апропо щеше да се стане още по-сложно, ако бяха направили тази т.нар. „либерализация“, както го искаха от нас брюкселските чиновници.
Нека да припомним, че някъде по времето на правителството на Царя, този КЕВР и този механизъм за определяне на цените беше направен именно, за да не се поставя въпросът в тристранката /НСТС/. Тогава, пак да припомним, имаше една случка, в която „Подкрепа“ осъди държавата за това, че цените за тока не са минали в тристранката. Имаше една драматична ситуация, в която в рамките на един месец имаше 3 цени на тока. И след това, за да няма такива „излишни“ разговори, ако се схваща иронията, те създадоха КЕВР, която тогава беше само за електричество, после присъединиха към нея и водата, защото и водата, и нейната цена не е хубаво да се обсъжда.
Сигурен съм, защото не съм го виждал този доклад на КЕВР, а той може би не е и окончателен, и съм сигурен, че вътре нещата ще бъдат много аргументирани. Това, за което пише във въпросния Меморандум /за сътрудничество във връзка с въвеждане на еврото/, ако го кажем с най-профански пример, да не става така, че нещо, което днес е 2 лв., утре да ни го продават за 2 евро.
Това, че Христо Ковачки е фактор в енергетиката, вчера ли го откриха? Склонен съм да си помисля, защото тази тема не е моя, но най-често такива неща се случват тогава, когато се сритат атовете. Знаем, че атовете като се сритат, магаретата страдат, но някои трябва да им свърши работата на едните или на другите. Предполагам, че някакъв интерес стои зад тази работа, след като изведнъж се разшаваха. Извадиха някакви малоумия, писма, които сме му писали на Ковачки в 2018 година, да ни върне събрания членски внос – ей такива глупости, които не знам колко им помагат, ама те си имат някаква стратегия тези хора. И дето са ме снимали там, че съм се видял с Ковачки пред 100 души, което не знам какво доказа. Не знам, нещо се боричкат. То това нещо е ясно кое е то – това са някакви пари, които вероятно са някакви огромни пари, както винаги става, и прокситата вършат мръсната работа. Аз така го виждам.
С кого се рита /Христо Ковачки/, ми е трудно да кажа, защото те са няколко човека. И ако кажа някакво име и сбъркам, няма да е добре. Трима четирима са. Нека да се оправят помежду си. Нека го кажем така, лошият кафяв олигарх да си разчиства сметките с добрия зелен олигарх. Защото най-често става дума за това противоборство.
Енергетиката се контролира от четири-пет големи фигури в нея. И няколко по-малки, в сравнение с първите големи. Но тези няколко по-малки също са ужасно големи, защото нали знаем, че да речем поддръжката на съоръженията в енергетиката е сериозно и скъпо нещо, и такива хора, които на пръв поглед не се виждат и изглеждат малки участват в тази работа много сериозно. И имат много сериозни обороти. И допускам, че и печалбите им не са малки.
Нашата енергетика нищо хубаво не я чака, в нея няма план, няма посока. Всичко е ден за ден. Всичко е политически натиск, много често външнополитически натиск.
От няколко дни сме на внос на ток в рамките на цялото денонощие. И това, както знаем, няма как да е хубаво. Тогава, когато Козлодуй заради геополитически решения работи на един реактор и този реактор работи на по-малко от половината от капацитета си, защото не може да работи с повече – заради тези геополитически решения, нищо хубаво не ни чака. Лошото е, че ако ние спрем да произвеждаме ток, няма и от кого да купим. Източна Европа, както знаем, не е свързана със Западна Европа, т.е достъпът ни е много сериозно ограничен и в рамките на този сегмент, който обитаваме, няма кой да ни го продаде този ток. Друг е въпросът, че дори и да се свържем, ми се струва, че от другата страна няма да има кой да ни го продаде. Ние, които изнасяхме ток за Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Северна Македония, сега сме принудени да чакаме от тях да ни покриват дефицита.
